ДДС върху услуга стартирала преди дата на регистрация, която завършва след дата на регистрация по закона

Данъчно събитие по смисъла на закона

Съгласно чл. 25 от ЗДДС (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.А2020 г.) Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
Съгласно члр. 25 ал. (6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

(8)(Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

Съгласно чл. 113 ал. (10) от ЗДДС Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

Общите правила за определяне на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС се съдържат в чл.25, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За облагаемите доставки данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие на основание чл.25, ал.6 от закона.

На основание чл.25, ал.8 от ЗДДС, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Това означава, че в случаите при които доставката е фактическа извършена след датата на регистрацията по ЗДДС за лицето възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и за полученото предирегистрацията авансово плащане.

Извършването на доставка, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, представлява данъчно събитие, поради което за да се определи момента на извършване на доставката следва да се определи датата на възникване на данъчното събитие. Основното правило за определяне на датата на възникване на данъчното събитие се съдържа в чл.25, ал.2 от ЗДДС. За доставката на стока данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, а за доставка на услуга – датата, на която услугата е завършена. При определяне на датата на възникване на данъчното събитие следва да бъдат съобразени и специалните правила, съдържащи се в чл.25, ал.3, 4 и 5 от ЗДДС и чл.12 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

При настъпване на данъчното събитие за доставката, за която е получено авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС и в тази връзка, това авансово плащане не е подлежало на облагане с данък върху добавената стойност следва да се има предвид разпоредбата на чл.113, ал.10 от ЗДДС по силата на която следва да бъде издадена фактура, в която да бъде посочена цялата данъчна основа на доставката (всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон – чл.26, ал.2, изр. първо от ЗДДС) независимо от обстоятелството, че за полученото авансово плащане преди регистрацията е издадена фактура.
ЗДДС, както и правилника за неговото прилагане не предвиждат за описания в запитването случай да се издава кредитно известие. В издадената по реда на чл.113, ал.10 от ЗДДС фактура единствено дължимата от получателя сума следва да бъде намалена с преди това полученото от него сума, представляващо авансово плащане.

Съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на данъчната основа във фактурата, издадена по реда на чл.113, ал.10 от ЗДДС.