Има ли ДДС върху бакшиши?

Според онлайн речника на БАН думата “бакшиш” има следните значения:

  • обикновено неголяма сума, която се дава за направена услуга над онова, което се заплаща редовно;
  • дар, подарък;
  • награда.

Даването на бакшиши се разглежда като обичай. В България няма установен ред, при какви условия, на кой, колко и за какво се дава бакшиш. Независимо дали ги наричаме пари за благодарност, такса обслужване, процент сервиз, дар, награда или по друг начин – говорим за един и същ обичай, който негласно е част от обществения ни живот в страната, без да има задължителност и принуда при прилагането му.

Съществуват две хипотези за данъчно третиране на получените бакшиши от гледна точка на това кой е получателя им търговското дружество или физическото лице, което работи за него.

Пре първата хипотеза, когато бакшиша се получава от търговското дружеството, което извършва например ресторантьорска дейност той може да бъде платен от клиентите:

  • в брой;
  • с дебитна или кредитна карта. Плащането с карти води до постъпване на суми по банкова сметка на дружеството.

И в двата случая следва да се издаде фискален бон на клиента. Следвайки разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа се определя от възнаграждението, което получава съответния ресторант от клиента, във връзка с конкретната доставка на рестьоранторска услуга. За да се определи, дали бакшиша е част от общото възнаграждение, следва да се докаже връзка между тази стойност и останалото дължимо от клиента, във връзка с конкретната доставка. На практика, клиентът не би платил бакшиш, ако не бе поръчал например храна и напитки. От това следва, че бакшиша, платен заедно с общата сметката се третира като част от общото възнаграждение, дължимо от клиента към ресторанта. ДДС се начислява върху общата стойност на поръчката с добавения бакшиш.

При втората хипотеза, когато бакшиша се получава директно от служителите на ресторанта той се плаща само в брой (на ръка) и за него не е възможно издаването на фискален бон от името на сервитьора. Не е възможно да се докаже възникване на правоотношение за извършен личен труд от страна на сервитьора към клиента (като работодател). Поради тази причина няма основание за определяне на това възнаграждение като трудово и изплащане на социални, здравни осигуровки и данък върху доходите, както и ДДС.

Сподели

Още по темата

ДДС Калкулатори