ДДС върху депозит за наем

1. наем на каси/контейнери за опаковане

Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗДДС Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

Съгласно чл. 26 ал. 5 т. 2 от ЗДДС Данъчната основа не включва:

стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;

За определяне данъчното третиране на платен депозит за наем на контейнери за опаковане е необходимо първо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 5 и чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане на облагаема доставка.

Когато се установи, че въпреки начисляването на депозит, касите/контейнерите за многократна употреба остават собственост на наемодателя и тъй като предмет на доставката не е нито стока нито услуга и при условие, че е предвидено с този паричен депозит да бъдат прихванати /покрити/ евентуални бъдещи задължения по повод на доставка, като това прихващане е само способ за погасяване на насрещно вземане, без да се променя факта на тяхната дължимост и правната им природа, то може да се приеме, че на датата на плащане на депозита не е налице доставка и не следва да се начислява ДДС.

2. наем на недвижими имот

Съгласно чл.9 от Закона за задълженията и договорите, страните могат свободно да определят съдържанието на договора за наем на недвижим имот, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции: потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Независимо от изложеното до тук, разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане, и като такива биха могли да обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.

За данъчното третиране на предварителното плащане под формата на „депозитна гаранция“ е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка на услуга по смисъла на чл.9 от Закона за данък върху добавената стойност, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по (облагаема) доставка.

Според основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.

Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация под формата на „депозитна гаранция“.

Когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за доставката и не обуславя изискуемост на данъка за размера на самото плащане.

Когато в договора за наем е предвидено с тази депозитна гаранция да бъдат прихванати разходите за констатирани повреди на наетия имот при прекратяването на договора, т.е., евентуални бъдещи задължения по повод на доставка, като прихващането е само способ за погасяването на насрещното вземане, без да се променя факта на тяхната дължимост и правната им природа, то може да се приеме, че на датата на плащането на депозита не е налице авансово плащане. В тази хипотеза, депозитната гаранция има обезпечителен характер, като служи за евентуално удовлетворяване на претенциите на доставчика при възникнали вреди от ползването на имота, или при прекратяването на договора бъде върната на наемателя.

В случай, че посочената в приложения договор „депозитна гаранция“ бъде използвана и не бъде върната поради неспазване на поети задължения по договора, то същият би могъл да се определи като плащане на неустойка. На основание чл.26, ал.2, изречение второ от Закона за данък върху добавената стойност, размерът на „гаранционния депозит“ няма да се определи като данъчна основа или част от такава.

В някои случай платеният депозит ще се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по облагаема доставка от момента, в който са налице условията същият да бъде използван (приспаднат), съгласно сключения договор във връзка с облагаема доставка, преди да е възникнало данъчно събитие по ЗДДС.