ДДС при продажба на стоки в ЕС чрез онлайн магазин

В § 1, т. 87 от допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДДС се съдържа определение за електронен магазин. „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността, начините, чрез които клиентите заплащат за стоката и дали е налице задължение за издаване на  фискален бон за извършената продажба.

При рекламиране на стоките на платформа за извършване на продажби в интернет платформата осъществява доставка на услуга на дружеството. Същото се отнася и за получените от дружеството посреднически услуги (в т. ч. дължими такси/комисионни за обслужване и др.), извършени от платформите.

Предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В конкретния случай, мястото на получените платени услуги за реклама от платформите е на територията на страната, където е установено дружеството получател.

В разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е указано, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от с. з.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

С оглед посоченото, дружеството като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема доставка и данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е предварителна и е относима само за услуги.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Предвид посочената разпоредба на закона, дружеството, което е нерегистрирано по ЗДДС лице следва да следи облагаемите си доставки – продажбите на стоки, с оглед задължителна регистрация по този закон.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко установено на територията на страната данъчно задължено лице, което има облагаем оборот за задължителна регистрация или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

При достигането на посочения по-горе оборот от продажба на стоки, за дружеството ще възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. В този оборот ще участват реализираните продажби на стоки на територията на страната.

При продажбата на стоки в други държави следва да имате предвид следното:

За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки между дружеството и клиент, установен на територията на друга държава членка, е необходимо да се определи дали клиентът по същите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Когато клиент по доставката на стоки е данъчно незадължено (физическо) лице, установено на територията на друга държава членка, ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз (ЕС) е доставката на стоки, за която са налице следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице;
3. стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обръщение с изключение на новите превозни средства, стоките които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика или стоки, които са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената (за стоки – втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети).

По правилото на чл. 20, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. В същото време в чл. 20б, ал. 1 от закона е указано изключение от правилото, като то се прилага, когато едновременно са налице следните условия:

– доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

– стоките при вътреобщностните дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата членка, където е установен доставчикът до друга държава членка;

– общата стойност на доставките без данъка върху добавената стойност не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в национална валута на държавата членка в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът.

В този случай мястото на изпълнение на извършените вътреобщностни дистанционни продажби е в държавата членка, където е установен доставчикът (чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС) – на територията на страната.

Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посочения праг от 10 000 евро през съответната календарна година ще се определи по реда на чл. 20, ал. 1 от закона, а именно, територията на държавата членка, където стоката пристига или се потребява от крайния клиент.

За доставките с място на изпълнение на територията на държавата членка на потребление се прилага ДДС ставката на тази държава.

За българското дружество-доставчик възниква възможност:

– за регистрация по режим в Съюза (чл. 156 от ЗДДС) в НАП или

– за регистрация по ДДС в държавите членки, в които стоките са изпратени на клиенти данъчно незадължени лица.

Когато клиент по доставката на стоките е данъчно задължено лице (има валиден ДДС номер) в друга държава членка и стоките се изпращат от територията на страната до територията на другата държава членка ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по реда и смисъла на чл. 7, ал. 1 от материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 1 от закона, облагаеми доставки с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 с изключение на освободените съгласно ЗДДС. За да е приложим този режим, дружеството следва да е регистрирано по ЗДДС лице и да притежава документи, посочени в чл. 45 от ППЗДДС.

В случаите, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия (извън територията на Европейския съюз) е приложима нормата на чл. 28 от ЗДДС. Прилага се нулева ставка на данъка, като дружеството следва да разполага с визираните в чл. 21 от ППЗДДС документи.

Регистрираните по ЗДДС лица начисляват данък за извършените от тях доставки, като задължението възниква на датата на данъчното събитие – чл. 25 от ЗДДС. Издава се фактура или отчет за продажбите, начислява се данък и съответния документ се отразява в справката-декларация по ЗДДС по чл. 125, ал. 1 от закона.

Регистрираните лица по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подават ежемесечно справка-декларация – чл. 125, ал. 1 от закона и отчетни регистри – чл. 124, ал. 1 от закона.

Регистрираните лица за режим в Съюза – по чл. 156 от ЗДДС, подават за всяко календарно тримесечие декларация, в която посочват продажбите за режим в съюза, за които са начислили ДДС на държавите членки на получателите. За тези продажби те изготвят отчет по чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС и съгласно чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС го отразяват в месечната справка декларация по чл. 125 от ЗДДС.