ДДС при криптовалути
Криптовалутата по своята същност е цифрова, виртуална валута, използвана в интернет пространството. Съществуват редица криптовалути (биткойн, етериум, Dash, Litecoin, Ripple, Monero и мн. др.), но те не са правно регулирани в българското законодателство. Криптовалутите не са вързани към конкретни национални валути (евро, щатски долар, швейцарски франк), а техният курс се определя от текущото търсене и предлагане на борсите за виртуални валути. Като актив, криптовалутите следва да се оценяват, отчитат и представят във финансовите отчети на предприятието, в зависимост от тяхното предназначение – материални запаси (като стоки за търгуване), продукция (когато са вътрешно създадени/произведени), инвестиция, парични наличности. Най-разпространеното счетоводно тълкувание е че са приравнени на финансови активи.
Предвид изложеното, доколкото изрично бе посочено, че криптовалутата не е законно платежно средство, както и не е валута, респективно БНБ не я регулира и за нея няма централен курс, то за нея не се прилагат нормите за отчитане на разлика в курса. Това на практика означава, че съответната криптовалута се отчита по цена на придобиване от разменната единица.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО не намира приложение с оглед на това, че виртуалната валута не е обвързана с централния курс на БНБ.
Относно последващи оценки на активи, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния пасив или актив (чл. 35, ал. 1 от ЗКПО). В тези случаи възникват данъчни временни разлики, с които счетоводният финансов резултат се преобразува чрез увеличение и/или намаление за целите на определянето на данъчния финансов резултат (данъчна печалба/загуба).
В решение по дело С-264/14, David Hedqvist СЕС се е произнесъл по отношение характера на виртуална валута и приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО относно освобождаване от начисляване на данък върху добавената стойност на доставки на услуги по обмен на виртуална валута срещу фиатни пари. В диспозитива на решението е посочено „чл. 135, пар. 1, б. „д“ от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба.“.
Когато е налице доставка на услуга по обмен (превалутиране) на виртуална валута (криптовалута) във фиатни пари, тази доставка е освободена съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.