ДДС при кражба на стоки от магазин

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период  – чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че закона е предвидил някои изключения от горната разпоредба.

По смисъла на чл. 80, ал. 2, т.1 и т.2 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 от закона не се извършват при:

– унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила  и

– унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.

Търговското и данъчното законодателство не третират кражбата като“непреодолима сила“ и липсата на стоки, поради кражба не е обстоятелство, което да  освобождава регистрираното лице от задължението за корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС.

В конкретния случай, условията на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС не са  налице и възниква задължение за извършване на корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

В Закона за корпоротивното подоходно облагане /ЗКПО/ е предвидено, че със счетоводни разходи, които отразяват липси и брак на краткотрайни активи се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 28, ал. 2. Такова не се извършва, ако са налице изключенията в т.ч. непреодолима сила, посочени в чл. 28, ал. 3 от закона.

В ЗКПО не е дадено определение на понятието “непреодолима сила”. Съгласно чл. 37 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието “непреодолима сила”, визирано в горе-цитираните норми от ЗКПО, следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/, съгласно който “непреодолима сила” е “непредвидено или непреодолимо събитие от извънреден характер”. Съдебната практика квалифицира като “непреодолима сила” природните бедствия.

В ЗКПО понятието “непреодолима сила” е употребено в общоприетия смисъл, описан по-горе. Като непреодолима сила следва да се квалифицират: природно явление, като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, пожари, продължителни суши и епидемии;  радиационно, химическо и бактериологично заразяване, когато са причинени жертви и тежки щети на собствеността или са застрашени здравето и животът на населението. Предпоставка за да могат лицата, да се ползват от разпоредбите на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, визиращи изключенията при преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение в случаите на “непреодолима сила“ е наличието на пряка причинно-следствена връзка между липсата и непреодолимата сила, доказано чрез съответните документи.

В случаите на кражба на краткотрайни активи липсват доказателства, че липсата се обуславя от факти и обстоятелства от извънреден характер, които не биха могли да се предотвратят с никакви охранителни мерки и грижи. Доказателства за наличието на кражба,  като протоколи или удостоверения, издадени от органите на МВР, респективно застрахователни компании сами по себе си не доказват наличие на непреодолима сила. Кражбата е инкриминирано деяние по Наказателния кодекс. При реализиране на предвидените в закона наказания ще бъде потърсена отговорност от виновното лице, включително – възстановяване на имуществените вреди. Същите могат да бъдат възмездени от застрахователя, ако стоките са застраховани или от охранителната фирма в зависимост от договорните условия. Когато това бъде направено юридическото лице ще бъде изцяло или в значителна степен, обезщетено за претърпените вреди.

При липси в резултат на кражби се завежда преписка в полицията. Когато преписката за липси в резултат на кражба се приключат, с резултат или без такъв, предприятието може да пристъпи към отчитане на възникналото вземане от „извършител“ или да отчете счетоводен разход с данъчните ефекти от този разход.

Ако дружеството реши веднага да отчете счетоводен разход в размер на стойността на откраднатите краткотрайни активи, той няма да е признат за данъчни цели, тъй като кражбата не се определя като неопреодолима сила и следва да се извърши преобразуване на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО.

Следва да се има предвид, че на основание ал. 4 на чл. 28 от закона не се признава за данъчни цели и разходът за данък във връзка с корекциите по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активи, непризнати по реда на ал. 1-3 от чл. 28.

Ако краткотрайните активи са били застраховани и са отчетени приходи от застраховател е приложима разпоредбата на чл. 29 от ЗКПО, т.е. не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.

При условие, че предприятието отчете първоначално липсата на краткотрайни активи вземане, очаквайки извършителят да се намери и да възстанови липсата, но по-късно такъв не се намери или ако се намери същият, но не възстанови сумата, тогава при отчитането на счетоводен разход от отписване на вземане, следва да се приложи чл. 28, ал. 5 от ЗКПО, т.е. разходът от отчетеното първоначално вземане, свързано с липса, не се признава за данъчни цели.