ДДС при пожар на склад за стоки

Счетоводното отчитане на нанесените в резултат на пожара щети върху активите на предприятието се осъществява съобразно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период /чл. 79, ал. 4 от ЗДДС/. Протоколът за корекция следва да съдържа  посочените в чл. 66, ал.1 от ППЗДДС данни.

Независимо от разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.

Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила.

Освен това, следва да се има предвид, че на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси не се признават за данъчни цели, освен когато тези разходи се дължат на причините, посочени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, една от които е непреодолимата сила (т. 1 на ал. 3).

Ако регистрираното лице може да докаже, че унищожаването, липсата или брака на активите са в резултат на непреодолима сила, чрез издадени от компетентните органи документи, то няма да коригира ползвания данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, респективно счетоводните разходи за брак на материални запаси няма да се регулират за данъчни цели на основание чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО.

В данъчното законодателство липсва легална дефиниция за непреодолима сила. Такава има в чл. 306, ал. 2 от ТЗ: „непреодолима сила” е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.

Като непреодолима сила, според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря) и т.н. Всички тези обстоятелства от извънреден характер са за длъжника (или за данъчно задълженото лице) случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето. Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси (чл. 2 от Закона за защита при бедствия).

Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот – военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н.

Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение.  Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.

Следователно, за да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, но да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на непреодолимата сила е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.

В зависимост от събраните доказателства и документи пожарът може да бъде или да не бъде квалифициран като непреодолима сила.

Ако пожаръне е квалифициран като непреодолима сила при формиране на данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък следва да имате предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, която указва, че не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активите, непризнати по реда на чл. 28, ал. 1 – 3. В конкретния случай, при счетоводен разход за ДДС, начислен съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху непризнат за целите на ЗКПО разход, поради това, че има характера на брак, който не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 1 от с.з., то и разходът за ДДС не се признава за данъчни цели. С него се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО.

Следва да се отбележи, че на основание чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс всички доказателства относно наличие на обстоятелства за непреодолима сила и размера на нанесените щети подлежат на конкретна проверка и обективна преценка и анализ от органа по приходите, съвкупно с установените при административното производство данни и факти.